Ходихме до Смолян този уикенд Много обичам Родопите и всеки, който е ходил там си знае, но пак да кажа: мнооооого красиви!

Самият Смолян е верно нереално дълъг. Случи се да щракам разни дървета и хълмчета на излизане и след малко се оказваме на някакво кръстовище със светофари и осъзнавам, че още сме в града. Чудесийка. Бяхме в хотел “Макрелов”, който е  доста приличен. Стаята ни беше таванска, много приятна, с гледка към града, широка спалня и голям телевизор, хладилник, сешуар в банята, много уютен пухест килим навсякъде. Цените са съвсем ок, а персонала са страшно мили и отзивчиви.

Разходката из града беше интересна - постоянно се удивлявах на това колко близо са всички горички и дървета. Улиците са широки, баирести, а сградите грамадни. Хората са едни такива леко особени - една идея по-тъмни и всичките с някаква отличителна родопска физиономия, много мили. Обаче как карат ахххх! Или някой педерунгел ще си паркира мизерната бръкма буквално на средата на шосето, или ще кара по междуградския път с 20. Да го еба в спокойствието честно.

Както и да е, ето ви снимки (тоя път една идея по-красиви). Ще видите малко бастуни, с които се видяхме в Майна таун и ходихме до гребната база. Да са ми живи и здрави, голям смях е с тях

Добър месец беше Попътувахме доста - малко към Габрово, малко към Пловдив и Самоков. В Габрово малко се натъжих като разбрах, че Мъхула са го затворили и на негово място има казино…това е едно заведение, наречено Hot Spot, но понеже беше под земята и вечно смърдеше на мъхул (така че цяла седмица дрехите ти напомнят, че си се наквасил там), всички го наричахме мухъла. Иначе като интериор и музика беше най-доброто в Габрово - всички стени оранжеви, разни яки картинки по тях, диванчета за размазване, а музиката беше подбрана и много приятна. Барманката беше едно хилаво момиченце на около 25 с къса черна коса, малки кръгли очилца и без грам цица - съответно я наричахме Хари Потър. Още помня една вечер как някой се беше изсрал в женския кенеф, ама така че лайното беше зад седалката, до стената. Близо 2 седмици се обсъждаше после как точно трябва да си завъртиш гъза, за да изстреляш диария точно там, а същата вечер прилично пияни само рецитирахме: “Хахахааааа! Хари Потър чисти диария в женския кенеф!!! Хааааа!!”. Ехх….а беше време….казино…мамка им на тея педали, които са го направили и дано никой не влиза там, заради мириса на мъхул.

В Пловдив се запознах с разни приятели на Зипи, за които само бях слушала и много приятно забирихме в едно паркче.

Напредвам с кикбокса Имам си вече ръкавици и бинт, но все още имам време да ходя само веднъж седмично.

На работа почнах да напредвам лека-полека и вече не се чувствам безнадеждно тъпа Ами…май е това, доволен месец

… RAID контролерите имат батерия? Аз не знаех А ми се стовари един кейс на главата с един сървър на Дел (които между другото имат най-ужасния съпорт на света), където имаше разни “RAID failure warning”. Накратко този сървър е с операционна система Suse 9.3 Enterprise, MySQL и на Тамбълуид MailGate-a, което е мейл филтъринг система. Клиентите нямат конзолен достъп до машината - само един уеб админ, от където да си го конфигурират. Това нали с цел да се сведат до минимум случаите на тъп админ, който преебава машинката

Та рових се аз, гледах разните там логове, скрипта, който прави през 10мин проверка на състоянието на РАИД-а и гледам статусът му е “Degraded”. Бахти…ОК или Failed как да е, ама това сега добре ли е или зле? След още малко ръчкане из всякакви вътрешни ресурси на фирмата за информация установявам, че този статус е индикатор, че едно от няколко неща е фейлнало. Минути по-късно вече бях отворила някакъв лог, в който пише, че дисковете са наред, обаче батерията била в критично състояние. Тъй като бях нощна смяна, освен мен в офиса беше една колежка от Македония и я питах ква пък тая батерия, при което тя ми обясни: “Ами тва на RAID-a батерията бе, ти не си ли ги виждала? То е едно такова малко…ех как му викате вие тука…абе едно от тея малките…” и така още 2-3 минути, в които се опитваше да ми покаже нещо с ръце, но аз само гледах тъпо и се почесвах. Естествено, успях да убедя клиента, че всичко е наред, колкото да спечеля време да се свържа с Дел (което отнема МНОГО време), но сега в петък, ако пак е лъснала тая грешка в уеб админа ще ми се наложи да водя конферентен разговор с австралийски индиец и някой от тъпаците в Дел и да се опитваме заедно да му обясним как да смени батерията или доколкото познавам Дел как да я “намести”. Самият факт, че дават на клиентите да пипат в кутията е ужасяващ! Обаче тяхната политика била първо да правим “troubleshooting” и едва после да пратят техник. За да добиете представа колко е тъпо това и колко трудно ще е да обяснявам на индийчето какво да прави, вижте схемата с батерийката:

Ще ми се ебе майката….

Гледах си статистиките на сайта днес. Обикновено гледам само броя посетители, трафика в мб и други щуротии, но от време на време преглеждам и “search phrases” и много се забавлявам, затова реших да споделя малко от този смях с вас

Знаете ли, че когато става въпрос за готварски печки, аз съм на по-предно място в Гугъл дори от лелките в бгмама? Аааа, така е, така е И когата става въпрос за търсене на работа и интервюта, условия и заплати в Сименс, Кока-Кола и Тамбълуид също се завтичат някакви посещения тук. И…май това е с практичната функция на сайта. Ето я частта от фразите, която истински ме изненада:

заглъхване на уши

съдраха ми путката

ебат ли се жените в гъза

мазна путка

цени на квартирите в Англия

kotka s pistolet

лелки ебане

фотосесия котки

kalendar s macki 2008

вулва хипнотика

dj linnah blog

Няма да ги коментирам един по ден, само искам да питам тоя, който е дошъл със “съдраха ми путката” какво по дяволите си търсил/а с такава малоумна фраза?!

подзаглавие: стани диспечърка в Такси компания и се барай по цял ден.

Имам изключително лош късмет с адресите. Живяла съм на .. сега се сещам за 4 места, на които съм живяла и все са били супер трудни за откриване. Най-напред на Голо Бърдо в Габрово. На сравнително голям баир, малко след паметника “Хуя”, срещу стадион Априлов на ул. Петър Падалски 5, като такава улица реално няма и никога не е имало. Май е била планирана или са имали идея един ден да я има, но уви - липсва. За сметка на това обаче има 6 високи 13-етажни блока, които се водят на Петър Падалски номер “цифрата-на-блока-тук”. Та живях тогава на несъществуваща улица и честичко се налагаше да обяснявам къде е.

Седми срещу осми клас се преместихме в къща над централния пазар и малко под планетариума. Кварталът се води “Камъка” (има кватрал със същото име в съвсем друг край на града), ул. Народна воля 10А. Улицата как да е - успяваш да разясниш къде се намира, но честичко тичах след такситата, защото зад това 10 “А” стои следната ситуация: две къщи, прилепени една за друга и едната е номер 10, а другата 10А. Баир огромен! Съответно зимата никой не искаше да се качва, така че ако нещо си на зор, давай по гъз надолу.

Първата ми квартира в София - Милин камък до резиденция Лозенец. Входовете от страната на ул. Черноризец храбър са много удобни, когато си викаш такси, защото хем то може да влезе лесно в улицата (долните входове бяха с малко по-разбит път), хем на теб ти е по-лесно да излезеш и не е нужно да слизаш/изкачваш стълби, което е много добре, когато носиш тежко. Уви обаче тая работа с посоката и от коя страна са входовете винаги е била много сложна за диспечърките. Обикновено таксиджията (все му бяха говорили врели некипели) се мотаеше нагоре-надолу по Милин камък, търсейки номер 59, а аз подтичквах зад него с компютър в ръцете (ма нали е толкоз лесно от тая страна да си викнеш таксито) и когато (ако ) все пак влезех, вече псувах каруцарската, проклинах диспечърките до девето коляно, пожелавах им диарии, глисти, бесилка, разстрел и други. Всеки път се опитвах да обясня адреса, а от другата страна чувах само: “Да, да, ще ви се обадим” и някаква путка, която бърза да ми затвори, за да продължи да яде слънчоглед и да му плюе настървено обелките върху колежките си, щот жените нали хич не сме злобни змии.

Настоящoто ми жилище - кв. Гето Милев, ул. Коста Лулчев, бл.60. Блокът е под формата на буквата Е и моят вход е последната чертичка на Е-то, най-навътре. Бгмапс обаче не мислят така и точно тая чертичка са я кръстили бл. 59 ?!, макар да е очевидно част от същия блок. Улицата, от страната на която са входовете, е Хемус. Тя е от онези улици, които почват на едно място, после спират за една поляна/фабрика време и айде пак след 2-3 пресечки. Хемус е пресечка на Коста Лулчев и реално би било по-логично адресът ми да се води на Хемус, ама нали всичко е изпипано вече по този така съвършен начин, че що ли изобщо да се замисляме за промяна. Та благодарение на тази невероятно добре организирана инфраструктура колкото пъти са ми носили някакви мебели, идвали са таксита или каквото и да е друго, все е трябвало да ги гоня, защото стигат до втората чертичка на Е-то и дотам. Нали после е 59-ти блок През деня как да е - търпи се тичането. Ама нощем злите псета вардят точно района на средната чертичка на блока и а си мръднал, а са те изяли жив. За “щастие” аз имам едни смени от 2 часа през нощта 2-3 пъти месечно (наречи ги дежурства) и се налага да си викам такси, за да стигна до работа. Даже не, налага се да викам такси на ОК супертранс, защото Тамбълуид имат договор с тях. Мазните тъпи кухи путки, които работят за тях, тея застаряващи беззъби плешиви и гърбави грозни гадни вещици, НИКОГА не слушат, когато се опитвам да им обясня какъв е адреса. Ако изобщо решат да слушат, реагират с въпроси от рода на: “Ама чакайте сега, какъв пък тоз адрес? Последно на Коста Лулчев ли се намирате или на Хемус?” Обяснявам. “Ще получите СМС”, казва крокодилът. Ти пък ще получиш кур в гъза. Петнайсет минути след тоя СМС аз още чакам. Обикалям блока, доколкото е възможно без да разлайвам псетата. Звъня им. Почва се едно суетене и отчаяни опити някаква част от това, което казвам да се предаде на таксиджията. Ама иначе много бързи с “Ще получите СМС” и хлопването на слушалката. А Такси ще получа ли мършо празноглава?! Или това не ви влиза в услугите? Случвало се е няколко пъти да виждам как таксито си заминава и да се налага наново да търся и звъня.

Искам да използвам случая да поздравя всички тъпи крави, които бачкат като диспечърки и се барат по гъза по цял ден без да ги е грижа, че колегата таксиджия се върти из квартала като пияна птица или че клиентът закъснява и му е студено/мокро/ядат го кучета, докато чака изгнилия си превоз. Пожелавам ви стадо носорози да ви ебе в гъза, повече от 200 кинта на месец да не вземете, да ви пердашат яко с метален прът ВИНАГИ когато забравите да попитате или да обясните адреса, превозът ви до вкъщи след работа да се състои в съпровождане с ритници до някоя канафка, да ви наръфат злобно глутница подивели кучета и ВАЛЯК ДА ВИ ГАЗИ МАМА ВИ МРЪСНА ДА ЕБА!